facebook

ДепартаментТеатър

Актуално

2588410_678x410_crop_478b24840a 2588427_678x410_crop_478b24840a 2588437_678x410_crop_478b24840a 2588382_678x410_crop_478b24840a
23.05.2022 14:00

Доц. Възкресия Вихърова беше удостоена със званието „Почетен професор на Нов български университет“

На тържествена церемония в Галерия „УниАрт“ на 20 май и след решение на Академичния съвет на Нов български университет Ректорът на НБУ – проф. Пламен Дойнов, д.н. удостои със званието „Почетен професор на НБУ“ доц. Възкресия Вихърова. В присъствието на академичното ръководство, бивши и настоящи студенти и гости проф. Дойнов връчи почетен плакет и грамота на доц. Вихърова „… за активната ѝ и многостранна дейност в изграждането на театралния департамент и Университетски театър на НБУ и представянето им в широка международна мрежа.“


Водещ на събитието беше ръководителят на департамент „Театър“ – доц. Снежина Петрова:

Мислех си дали може човек да се казва Възкресия Вихърова и да остане незабелязан – отговорът е „Категорично не“. Това е човекът, благодарение на който всички ние сме тук, човекът, който основа тази програма, който ни приюти, който ни даде пример за това какво е да рискуваш в изкуството, колко страшно може да бъде това и в същото време какво богатство и какво влизане с взлом в историята на театралното изкуство може да представлява едно подобно поведение и подобна концепция за театъра и за живот.






Представяне, като един от първите възпитаници на Възкресия Вихърова в НБУ, направи продуцентът, журналист и ТВ водещ Георги Тошев, който сподели пред аудиторията своите спомени и впечатления:


Преди да се върна към спомените нека да кажа нещо, което прочетох от Питър Брук: „Учителят отваря врати. Майсторът създава пространство да се намерят учениците. Е, Възкресия – ти си и от двата примера – отвори много врати пред българския театър и създаде пространство студентите да се намерят. Не всички станахме професионални артисти, режисьори, сценографи, композитори, но това, което ти заложи в програмата на Нов български университет – театралния департамент, е човек да бъде свързан с театъра по безкрайно много начини. Аз съм един пример – от първия випуск на департамента, че останах свързан с театъра благодарение на теб, на Зарко Узунов, на Георги Арнаудов, на Веселин Мезеклиев, на целия екип от възрожденци, там някъде – през 90-те години, когато ти дръзна не само да променяш театралната действителност в България, а ти дръзна да промениш театралното образование. И бих казал – заедно с Юлиян Попов, с професор Богданов, с всички онези възрожденци в българското съвременно висше образование, които дръзнахте да промените системата и да създадете пространство на студентите да се намерят и да намерят най-точния начин за тях да присъстват в образователния процес.


За мен е много важно, че ти – като бунтарка по дух, като бунтарка театралка, режисьор – такава, в която ние се влюбвахме чрез твоите представления, в теб, в твоето изкуство, успя по този бунтарски, пънкарски начин да промениш и театралното образование в България в сферата на театъра – ти и твоя екип. А това е много важно, защото днес говорим за толкова много алтернативи. И ако Нов български университет е алтернатива на статуквото в академичното образование, стъпвайки на традицията, то в театъра твоят опит и всички хора, които привлече – до Снежина, която днес е директор на департамента, всеки един от тях изповядва мисията, че театралното образование е жива система, която се променя всеки ден и в която ние, студентите – някогашните и днешните ви студенти, сме не просто едни хора, които вие поучавате, нарочно казвам поучавате, а не учите, а ние сме пълноценни партньори. И аз ти благодаря, че дръзна да смениш перспективата пред студента и в този ред на мисли ти си може би един от най-верните последователи на идеята на професор Богданов – създателят на Нов български университет, че образованието е един взаимен процес на общуване между студенти – обучаеми и обучаващи. И днес, когато аз съм преподавател, знам колко важна за мен е тази философия – да общувам с моите студенти като с мои партньори, много често като хора, които могат мен да ме научат.


Щастлив съм, че Нов български университет ти отдава необходимото уважение навреме, защото няма нищо по-тъжно от нашата действителност, когато оценяваме наистина хората, които са важни за едно дело, късно. Аз смятам, че ти има тепърва какво да правиш – различните роли, които избираш и които сама за себе си променяш през годините, защото ти си живото доказателство че театърът е за будните. Бъди будна, Възкресия! Благодаря на всички за това, което направихте за Възкресия.


След разказа на Георги Тошев водещият на церемонията даде думата и на Ректора на Нов български университет – проф. Пламен Дойнов, д.н., който връчи почетния плакет и грамота на Възкресия Вихърова.





Уважаеми членове на Настоятелството на Нов български университет,
Уважаеми членове на Академичния съвет,
Колеги,
Скъпи приятели,


Това е церемония и тя няма как да избяга от нейните протоколни граници.

Преди официално да произнеса текста, с който обявяваме Възкресия Вихърова за почетен професор на Нов български университет, аз искам да кажа само няколко неща, свързани с това университетско пространство и мястото на Възкресия Вихърова в него.

Вече чухме от Георги Тошев доста вкусни подробности. Аз искам да кажа нещо малко по-едро, нещо, което като че ли за всички ни очевидно, но което не бива да преставаме да мислим и да изричаме. А то е, че едно такова прекрасно място като НБУ се нуждае от своите проектанти и от своите строители. Само че това място не се гради наведнъж, внезапно, от горе надолу, а както е характерно за НБУ, особено според замисъла на неговия основател проф. ББ, това е пространство, което се гради от различни малки кутийки. Можем да го сравним с пчелин, но при всички положения това е пространство, което се строи късче по късче, в случая – департамент по департамент. И ВВ е колкото създател на деп. Театър, колкото създателя и на Университетския театър на НБУ, толкова и е и един от големите новатори на българския театър през 90-те години на 20 век, които промениха завинаги българския театър. Т.е. промяната в българския театър през 90-те години се случи с възникването на театъра в Нов български университет и това за нашето академично пространство е истински исторически шанс. Носител, така да се каже, антропологически носител на този шанс беше Възкресия Вихърова. Нов български университет никога не трябва да забравя това.

И нещо, заради което лично аз винаги ще харесвам театъра, който прави Възкресия Вихърова – тя прави един пограничен театър, театър, който се създава винаги на границите, опитва границите между изкуствата, опитва границите между човешкото и нечовешкото, между изкуството и реалността, непрекъснато изпитва пропускливостта на границите, но никога не забравя да се завърне обратно в театралното изкуство. Т.е. да съхрани неговата автономия, неговата честност и неговата свобода.

Тя е пример за това, как оставайки в едно пограничие, давайки си сметка за границите, ти ставаш безграничен творец.




Церемонията завърши с академично слово на професор Вихърова на тема „Театър и политика“, което можете да чуете от видеозаписа:



Възкресия Вихърова Анастасова е родена в Каварна на 28 юни 1957 година. Завършва режисура и актьорско майсторство в класа на проф. Надежда Сейкова във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1983). Специализира при проф. Кафиц във Валфдорф Педагоги, Виена (1994 – 1995). Дебютира с постановка на „Дневникът на един луд“ – Жан-Клод Кариер в ДТ – Димитровград (1983). Работи в ДТ – Димитровград, ДТ – Видин, Драматичен театър – Хасково в Хасково, Нов драматичен театър „Сълза и смях“. Асистент на проф. Елена Баева във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ (1989 – 1991), от 1991 г. е режисьор на свободна практика, през същата година основава Театралния департамент на Нов български университет, автор и директор на бакалавърска програма по актьорско майсторство и режисура, главен асистент, а от 2002 г. – доцент. Поставя спектакли на много и различни български сцени, както и на европейски. В началото на творческата си кариера Възкресия Вихърова е напълно отдадена на експеримента, но след 2005 година прави комуникативни спектакли за по-широка публика – „Коко“ и „Фантомна болка“ в Театър 199 „Валентин Стойчев“, „Ужасните родители“ в Театър „София“), българо-австралийския проект „Индже“ (по разказа на Йордан Йовков).

Тя е основател и ръководител на Театър на голия охлюв – университетски театър на НБУ. Със свои спектакли и с участието на студенти е участвала в едни от най-известните и престижни театрални форуми като Варненско лято, Европейски месец на културата – Пловдив (1999), Международен театрален фестивал – Лвов, Украйна – където спечелва специалната награда на фестивала (1996), Театрален фестивал МОТ“ – Скопие, Македония (1995), Международен фестивал на театралните училища – Амстердам, Холандия (1994, 1995), UNIDRAM’95 – Потсдам, Германия (1995), „Dance ’95“ – Мюнхен, Германия (1995), Международен театрален фестивал – Олденбург, Германия (1995), Международен театрален фестивал – Единбург, Великобритания (1993, 1994), Международна среща на театралните академии „Istropolitana“ – Братислава, Словакия (1994), Втора европейска среща на театралните академии – Търгу Муреш, Румъния (1993), Международен театрален фестивал – Скопие, Македония (1995), турнета в Австралия (1995), Австрия (1992, 1993), Италия (1990), Франция (1993).