ДепартаментТеатър

Нов театър, НДК

Организатори:
департамент „Театър“
Университетски театър

Режисьор: Лъчезара Паскалева

Автор: Елена Алексиева

Сценография и костюми: Христина Дякова 

Музикално оформление: Боян Панов 

Участва: Яна Маринова

Пиеса от Елена Алксиева за битките, от които се отказваме още преди да сме ги започнали. За страха да се преборим със страховете си. За цената, която плащаме, ако пожелаем живота на гения, а не сме готови да го понесем. И за това какво печелим, ако сме загубили всичко.

Какво е да желаеш чуждия живот? Успехът на тези, на които се възхищаваш? И никога да не го получиш... Виктория Глас е обсебена от великата Мария Калас. Но ако оперната примадона пее, обляна в светлината на прожекторите, нейната дубльорка се крие безмълвна в тъмнината зад кулисите. Ограбена от Гласа си. Измамена от всички, в които е вярвала... Които е обичала! Как да победим онези, които ни нараняват? Да загърбим мечтите, които ни разрушават? Освен като им се надсмеем! Да се надсмеем и над своите грешки, за коитообвиняваме съдбата. И смеейки се, да ги забравим. За да си спомним колко хубаво е да обичаме отново... себе си!
Яна Маринова

Отначало може да решиш, че Глас е пиеса за хората на изкуството, за творците и за техните страдания. Но тя е за всички един от нас. Разкрива грешките, които правим сами, но обвиняваме другите. Битките, от които се отказваме още преди да сме ги започнали. Страхът да се преборим със страховете си… И разбира се, победата, която идва единствено след като сме загубили всичко. След като сме приели болката и сме простили. Най-напред на себе си. Защото само тогава можеш да играеш главната роля в собствения си живот.
Лъчезара Паскалева

Битките на обречените
„Глас” е една от първите ми пиеси и първата монодрама, която написах. Появи се ненадейно и не спря да ме изненадва до самия си финал. Това бе от ония не толкова чести случаи в писането, когато още от началото героят се ражда пълнокръвен и завършен, проявява характер и собствена посока, и на автора не му остава друго, освен да му се довери и да го следва. Точно тази неистова воля най-силно харесвам у Виктория Глас. Абсолютният отказ да се съобразява с обстоятелствата, включително и с желанията на своя тъй наречен автор. Впоследствие често са ми задавали въпроса с какво ме е привлякла толкова популярната личност на великата Калас. Ами с нищо. Защото „Глас” изобщо не е за Калас. Тя е за онези уж невидими хора в изкуството, без които то изобщо не би съществувало. За техните незабележими драми. За смехотворните им страхове. За трагичните им провали. За обречените им битки, от които никой не се интересува и които винаги изглеждат изгубени, още преди да са започнали. Виктория Глас обаче печели своята битка. И го прави елегантно, нахално, с люта самоирония и своеобразен финес. Вероятно защото няма какво да губи. И защото най-великите победи се печелят именно от обречените.
Елена Алексиева

Вход: 10/12 лв. от Билетен център НДК, мрежата на EVENTIM, TICKETPORTAL и DEALS.BG