ДепартаментТеатър

Онлайн


Организатор:
Университетски театър
департамент „Театър“

Отбелязваме Международния ден на хората с увреждания със спектакъла: „Моят живот!“ - Work-in-progress на трети декември от 15:00 часа.

Може да ни подкрепите като гледате спектакъла в платформата URBO като събраните средства ще бъдат използвани за реализиране на спектакъл с деца.

Представлението се реализира по инициатива на доц. д-р Възкресия Вихърова - театрален режисьор, педагог  и преподавател в НБУ.

„Увреждането на тялото и последвалите лимити не веднъж са ставали повод за развитие и постижения в сферата на науката и изкуството. Какво добавяме ние ТУК и СЕГА?“

Пърформъри, танцьори и хореографи, провокирани от книгата на Анжела Пенчева, жена с тежки увреждания в следствие на ДЦП, придобита по време на раждане, ще влязат в диалог помежду си, като същевременно ще въвлекат и зрителя в създаването на медия от нов характер.

В присъствието на самата Анжела и с нейно участие, интерактивният спектакъл ще покаже как „болното тяло” превърнало се в провокация за артиста, става причина за изграждане на нова художествена реалност. Въпреки тежката си Диагноза, Анжела притежава силата да живее, да се весели и да създава! Чрез иновативни помагащи технологии за комуникация, предоставени от фондация „АСИСТ”, Анжела ще поведе диалог на сцената с актрисата Яна Маринова. Анжела е първият артист с увреждане в света използващ тази технология на сцената.

* Алекс Манчева - професионален танцьор, хореограф и изпълнител. Преподавател по танц и физически театър на деца от 5 – 15 години. Проблем: Движението създаващо се в съзнанието и реализирането му в реалното пространство. Кои са границите и възможностите за проявата му?

Послание: Това което виждам ли си ти?

* Ася Иванова – актриса и театрален педагог.

Проблем: Методът Фелденкрайс. „Колкото пъти съм се срещала досега с него, винаги ми е носил изненада, лекота и радост. Въпреки всички сълзи, които отделих, четейки текста на Анжела Пенчева, той също ми донесе изненада, лекота и радост.”

* Ирена Иванова съвместно с Дария Митушева - ателие „Експериментика“. „Проектите на ателието са хибридни. Не правим документален театър, но придаваме документални качества на художествените текстове, с които работим“.

Проблем: Темата за болното тяло като част от вътрешния свят на всеки човек. Как той ни носи „болната” част от тялото си и как успява да преодолее границите на ограничението, което тя поставя.

Послание: Хората, които имат зима, знаят как да се справят с нея.

* Калина Терзийска - театрален режисьор и пърформър „Зона за креативност и култура - ЗОНА К2“. Проблем: Особено ме вълнува връзката между театъра и терапията. И как усилието да откриеш образ, метафора и мелодия трансформира травмата в изкуство.

Послание: „Блясъкът на здравата душа, се процежда през маската на персоната, дори сияе. Там, където има тежка рана, душата бяга.”

* Мирослава Захова - съвременни и алтернативни сценични изкуства в сферата на танца - пърформънси. Проблем: Танцов пърформънс с отворена дискусия на тема „Тялото като интериор“.

Послание: Да се търси възможното и това какво тези хора могат, а ние „нормалните“ не, отколкото обратното.

* Кристиана Бояджиева - театрален режисьор „От петнадесет години работя с хора, с трайни физически увреждания.”

Проблем: Да създадем диалог между Анжела и нейният партньор на сцената. Сега това е актрисата Яна Маринова. Трите заедно говорим, изслушваме се, записваме... Всъщност сме четири. Винаги, като едно „тихо” присъствие е Елена Пенчева - майката. Анжела наистина е човек, който може да говори. Въпросът е да имаме сетивността и търпението да чуем. Послание: Как човека определен като „нищо не можещ” преодолява чуждите и собствени предразсъдъци и не се спира в пътя да сбъдва мечтите си.

* Петко Георгиев – дипломант в магистърска програма „Архитектура“ в НБУ

Проблем: Изследване на връзките и синтез между архитектура – движение (танц) – звук (музика) в полето на високите технологии. Връзките между „старо“ – „ново“ и дистанцията между тях.

Послание: Високите технологии като медиатор в съвременната социална среда между хора с различни специфични потребности.

* Смилен Савов съвместно с Жозефа Желязкова - мултимедиен художник. „Занимавам се с аудио-визуални образи, създадени с технически и традиционни методи, като рисуване, снимане, монтиране, анимация и текст“.

Проблем: Изследването на движението и желанието за такова е важно за мен, а в ситуацията с Анжела, то става знаково, ключово, бавно, но сигурно, видяно и помислено, планирано и загатнато. Послание: По-важни са битките и предизвикателствата посрещнати достойно и смело, и там се крие надеждата и победата. Това е формат, който поставя акцент върху същността на правенето, вместо върху крайния резултат. Отворени репетиции или works-in-progress е нещо от съвсем нов характер за българските зрители. Те не просто ще наблюдават, както са свикнали нормално при посещението си в театъра. Тук зрителят се превръща в партньор, въвлечен в правенето на сценичния продукт. Всеки участник подготвя и представя от 3 до 5 мин., презентация, танц, изказване, пърформанс, провокирани от книгата и отговарящи на темата. Инициатива по книгата „Моят живот. Да имаш ляв палец“

Автор: Анжела Пенчева, жена с тежки увреждания в следствие на ДЦП, придобита по време на раждане.