ДепартаментТеатър

 Глобализиращата се индустрия на изкушенията за щастлив живот произвежда хедонистичен и пасивен зрител, очакващ от театъра да му предложи следващата доза изкушения. Раздвоени меджу идеологиите и хедонизма, в зависимост от собствената си театрална памет и култура, театралите осмислят по различен начин дълбоките културни промени в началото на новия век и търсят отговор на въпросите, пред които те ги изправят.

Какъв е театърът на новия век? Какви са драмите му? Какви са функциите му? Защо все още човек отива на театър в един дрогиран от медии свят? Защо обществото се нуждае от театър? От какъв театър се нуждае? Как се променя езикът му? Кои са невралгиите и обсесиите му? Какви са съпротивите и копнежите му? Кои са героите му и конфликтите му? Къде минават границите му към другите изкуства?

Студиите, статиите и рецензиите в тази книга представляват опит, ако не за ясен отговор, то поне със сигурност – за разбиране на процесите, които тези въпроси задвижват.

Резултат от критическа и изследователска работа в продължение на повече от десет години, книгата „Между идеологиите и хедонизма” е писана с намерението да сглоби един ден цялостна картина на театъра от началото на новия век. Предложените текстове целят да обхванат процесите и основните фигури във всяка част от театралния дискурс. Книгата е разделена на две части.

Първата част представя начина, по който театърът в България отговаря на новите дълбоки културни и обществени промени – както чрез драматургията, така и чрез отделните естетики и стиловете, възникнали в сценичната практика.

Разделил се през 90-те с тоталния идеологически надзор, театърът в България се оказа разпънат между необходимостта да осъзнае предизвикателствата на новите идеологии и силното изкушение да се превърне просто в хедонистичен ритуал. И от театралите, и от политиките на българската държава зависи дали през 21. век той ще удържи поне в малки групи от обществото мисленето за съвременния социален свят от гледна точка на личния опит, но положен в една по-едра, универсална перспектива на разбиране за общото благо.

 проф. Виолета Дечева д.н.